Нека да ви върна назад във времето, когато Cartoon Network наистина беше един истински анимационен канал с разнообразна програма и голяма селекция от сериали, която да обогати общата култура на зрителя за анимационното изкуство. Не, не говоря за преди няколко години, когато даваха незабравими неща като „Кунг фу пилета“ и „Елиът Хлапето“. Става дума за 90-те години и ранните години на 2000-те. Тогава в програмата можеше да намериш най-добрите анимации от всяко десетилетие, започвайки от основополагащи класики като „Шантави рисунки“ и „Попай моряка“ до най-новото като „Били и Манди“ и „Мегас XLR“. Така имаше по всичко за всеки, големите си имаха старите неща, като имаха възможността да надникнат и над новото, децата се радваха на новите неща, като едновременно се запознаваха и със старото. Идеален модел да обединиш различните поколения фенове на анимациите.
Е, все пак Cartoon Network е бизнес като всеки друг и за да може да продължи да печели, трябва да продължава да пуска ново съдържание, за да не омръзне на зрителите. Така постепенно новото надделяваше над старото и в един момент нямаше как всичко да се събере в един канал и така се появи Boomerang. Британската версия се появяваше по родните кабеларки от време на време в началото на 2000-те години преди да стартира официална версия за нас през 2005 г. Така имаше два Cartoon Network канала – един за по-новото съдържание и един за по-старото. Boomerang беше страхотна алтернатива, освен че беше денонощен, имаше готината презентация и маркетинг, с които беше познат и CN. Като цяло каналът доста добре се справяше да докара носталгичната атмосфера и да ни върне с години назад. Докато времето минаваше, Boomerang постепенно взимаше остаряващите сериали на Cartoon Network като „Лабораторията на Декстър“, „Джони Браво“, „Time Squad“ и „Sheep in the Big City“, но в един момент този модел започна да се променя и Boomerang започна също да пуска нови сериали.
Промяната в схемата започна през 2009 г. с рибути на класически франчайзи като „Шоуто на Гарфилд“ и „Розовата пантера и приятели“, но не беше толкова зле, защото въпреки тях, старото продължаваше да е фокус и да надделява в програмата. Истинският удар беше през 2011, когато стартира Cartoonito – предучилищен блок, съставен главно с нови европейски анимации. Е, нали е само блок? Колко да взима от програмата? Блокът в един момент се излъчваше по 3 пъти на ден, взимайки общо 13,5 часа от денонощието на канала. В един момент се усещаше, че каналът е Cartoonito, а Boomerang е само блок. Беше истински кошмар, но за щастие Cartoonito се оказа провал и спря окончателно след 2 години. Е, сега поне отново ще има класически анимации денонощно (и тук-таме нещо ново), нали? Така и беше, докато не настъпи поредното разтърсване в програмата.
Boomerang ребрандира глобално през 2015 с ново лого и визия и обещание за микс от класически и модерни анимации. Това се случи и тук, но без последното. Всъщност класическите анимации съвсем намаляха (повече и от времето на Cartoonito) и дойде нова вълна от безизвестни европейски анимации. Каналът се казваше Boomerang, но изглеждаше като Cartoonito 2.0. Така стигнахме до днешно време, сегашната програма на Boomerang е по-бедна и от Cartoon Network в момента, като има само плачевните 13 сериала. За капак 5 от тях се излъчват паралелно и по Cartoon Network. За какво са два канала, които излъчват едно и също? Най-старите неща по Boomerang в момента са „Мистър Бийн: Анимационният сериал“ (2002) (но има нови сезони, така че не се води за старо), „Baby Looney Tunes“ (2002) и „Розовата пантера и приятели“ (2010), всичко останало е от последните няколко години. По Cartoon Network стари анимации съвсем няма, откакто се отърваха от Cartoon Toon Toon блока миналата година. Общо взето Cartoon Network е каналът за нови анимации, а Boomerang е още един канал за нови анимации, но насочен към деца в предучилищна възраст.
Всъщност не съм толкова против да има нови анимации по Boomerang, някои сериали са добри, основно тези на Warner Bros., просто повечето европейски неща, които пускат, изглеждат като дъното на това, което можеш да пуснеш по телевизията. Това е канал на Cartoon Network, който се асоцира с едни от най-великите анимационни заглавия, а изглежда все едно съм пуснал някой нискобюджетен детски канал от сорта на JimJam или Ekids.
Грехота е при наличието на стотици анимации, феновете тук да имат възможност да гледат едва двайсетина и то само неща от последните години. С малко усилия и правилен маркетинг нищо не пречи да има някакви класически блокове по Cartoon Network и/или Boomerang вечерта или в късните часове, а ако не, винаги може да се хвърлят сериалите за стриймване в HBO GO, Netflix или YouTube.
Като админ на най-големите интернет общности за CN, мога да ви уверя, че интерес към класическите анимации продължава да има и със сигурност е по-голям от този към повечето неща по Boomerang в момента.
2 коментара за “Как Boomerang стана безсмислен канал”